presstv.bg
Първия български научнофантастичен роман „О-Корс“ на Георги Илиев се пази в Стара Загора
**_В Музей „Литературна Стала Загора“ може да бъде видян оригиналният екземпляр на роман „О-Корс“ на Георги Илиев, свързал живота си с Града на липите_**
Авторът на първия български научнофантастичен роман „О-Корсъ“ Георги Илиев е роден на 25 юни 1881 г. Направил е опит да се изучи за свещеник като дядо си, но е изключен от Цариградската семинария. Следил е турските части в империята по лична заръка на Екзарх Йосиф, но е заловен и заточен в Мала Азия. Успял е да избяга и се установил при свои близки в Стара Загора, където живее до края на дните си.
Издаден е през 1930 г. Романът носи името на звездобройната О-Корс, която е център на научната работа на главния герой Виних Дъждански.
Авторът се интересува не само от научно-техническите възможности, разкрили се пред човечеството в началото на ХХ век, от огромните възможности, които дават те за оцеляването в кризисни ситуации от планетарен мащаб, но и от нравствени и философски въпроси, касаещи отношенията между половете, благородството, саможертвата, смисъла на живота, отношението „личност – маси“, конфликта между гения и посредствеността, от властолюбието, манипулацията и др.
И тук, както във втория му научно-фантастичен роман, авторът изгражда разказа около любовния триъгълник от героя и две жени: Дъждански,Веда Вишая, която е била негова приятелка – едната,Мира Меленска – изпитваща несподелена любов – другата.
В първия си научно-фантастичен роман Георги Илиев говори за светкавичен разпад на веществата, при който се отделя огромно количество енергия. Това е 15 години по-рано от пускането на първата атомна бомба от американците над Япония.
Възгледите на автора за позволеното и непозволеното, моралното и неморалното в науката са доста шокиращи. Главният герой от малък е правел опасни опити с вещества и се е интересувал от химия. При един експеримент е загинал най-добрият му приятел, но нито капка разкаяние не се забелязва у момчето при описание на трагичния инцидент, просто писателят изобщо не се интересува сякаш от тоя аспект на нещата. Описва как бащата е поискал да накаже сина си, като му забрани да се занимава с това, което прави, но опитът бил неуспешен и Виних Дъждански напуснал дома си. Дали някой ще умре или не е дилема, която не вълнува младия експериментатор. За него е важна крайната цел и тя да бъде постигната, за да излезе човечеството да живее отново на повърхността на планетата, а не да продължи да се окопава към ядрото в търсене на топлина и хранителни вещества.
Жертвите, които наистина са многобройни в края на „О-Корс“, са оправдани, поне с такова впечатление читателят остава от описанието на финалните планетарни катаклизми. Двете героини щастливи и спокойни виждат, че опитите са успели, Слънцето отново е възвърнало мощта си да грее и за пръв път изгрява топло и златно над Земята, а под краката им огромна част от човечеството е загинала.
Научнофантастични романи „О-Корс“ и „Теут се бунтува“ на Георги Илиевса наградени през 1934 г. от Министерството на народната просвета. С тях още в периода между двете световни войни той поставя значими морално-исторически и съдбовни цивилизационни проблеми – за същността на човешкото съществуване, за планетарното оцеляване на човека, за невъобразимите космически глъбини, които обществата ще овладяват. Умира в Стара Загора на 18 май 1961 г.
Последвайте ни и в Телеграм
