Лилиан прави пиянско проклятие срещу бившето си „ситуейшъншип“ — и на следващия ден мъжът наистина се оказва мъртъв. Тя е остроумна, себична и непоносима, но под сатирата за модерните запознанства и самотата има изненадващо тъжна сърцевина. Кратка е (280 стр.) и се чете на един дъх.